гората с юнашки гласове. От време на време сваляха калпаците си, удряха ги у земята, – Запомни ме тук край божурите, таз скала е моята, Саниева я казвай – посочи с Налапа кура на внука си и лицето му засия от задоволство. Докато правеше свирка на Христо, другите момчета се https://bccci.net/bg/%d0%9d%d0%be%d0%b2%d0%b8%d0%bd%d0%b8/